На никого недей вреди! Обидиш ли
човека, знай: ти същото ще претърпиш!
Че е така, разбира се от баснята:
Разправят, лиса щъркела поканила
на обед. В плитко блюдо сипала храна.
Със клюна дълъг гозбата така и не
опитал гостът. После той лисицата
поканил. Ядене й надробил в гърне
високо, тясно. Щъркът всичко си изял,
а лиса нищичко да хапне не могла,
напразно ближела гърненцето. Тогаз
й рекъл щъркелът: „Това да понесеш
е справедливо, дето сторил си на друг!“
По две торби окачил ни е Юпитер: едната на гърба, напълнена със нашите пороци; другата тежи отпред — натъпкана е тя със чуждите.
Затуй не можем слабостта си да съзрем. Сгрешат ли други, лесно ги осъждаме.
Една полска мишка за зла участ се сприятелила с една жаба. Жабата имала лоши намерения. Тя привързала крака на мишката за своя крак. Първо отишли на полето да ядат жито. После, когато доближили брега на блатото, жабата замъкнала мишката в дълбочината, заскачала във водата и закрякала от възторг. А нещастната мишка се нагълтала с вода и умряла, но изплувала на повърхността, привързана за крака на жабата. Съгледал я един ястреб и я грабнал с ноктите си. Привързаната жаба я последвала и станала и тя храна на ястреба.
Дори когато е мъртъв, човекът има възможност за отплата. Защото висшата справедливост вижда всичко и въздава всекиму според заслугите.
Двама приятели вървели заедно. Но изпречила им се мечка. Единият успял да се покачи на едно дърво и там се скрил. Другият, в момента, когато да бъде уловен, паднал на земята и се престорил на умрял. Мечката приближила муцуната си до него и го задушила. Той задържал дъха си — нали казват, че животното не се доближава до труп. Когато мечката се отдалечила, приятелят слязъл от дървото и го запитал какво му е прошепнала на ухото мечката. А той отговорил:
— В бъдеще недей тръгва на път с приятели, които при опасност те изоставят.
Баснята говори, че истинските приятели се познават в бедите.
Костенурка и заек спорели кой е по-бърз. Те определили мястото и разстоянието и се разделили. Заекът, поради това, че по природа бил по-бърз, се отнесъл нехайно към бягането. Легнал край пътя и заспал. А костенурката, като съзнавала, че е бавна, непрекъснато тичала и по тоя начин, като задминала заспалия заек, достигнала до определеното място и победила.
Баснята показва, че често човек с труда си побеждава другиго, който нехае, разчитайки на природните си дарования.
Един глиган се спрял до едно дърво и си заточил зъбите. Една лисица го запитала защо, без да го заплашва ловец или някоя друга опасност, си точи зъбите. А глиганът й отговорил:
— Та това аз съвсем ненапразно го правя. Защото, когато ме свари опасност, тогава не ще се занимавам с това — да си точа зъбите, а ще ми са готови да си послужа с тях.
Баснята учи, че трябва преди опасностите да вършим приготовленията си.
